Кистите на меките тъкани представляват кухина изградена от съединително-тъканна капсула, която е изпълнена с различно съдържимо (течно или кремообразно), в зависимост от мястото на образуването им. Така например, кистите образувани от слюнчените жлези са изпълнени със слюнка, а тези на кожата с кремообразна материя.

Кистите нарастват бавно, като избутват околните тъкани и могат да достигнат големи размери, които да са причина за естетични или функционални промени. При наслагване на инфекция, кистите могат да се възпалят и да нагноят, като симптомите са като при абсцеси и флегмони – болка, зачервяване и подуване.

Премахването на кистите трябва да става, когато са спокойни и не са възпалени, за да може да се премахне цялата киста и да не се появи рецидив. Отстраняването става под местна упойка, а при по-големи кисти може и под обща анестезия.