Остеонекрозата на челюстите представлява локална смърт (некроза) на костта, като причина за това може да бъде екстракцията на зъб при пациенти приемащи медикаменти за остеопороза или костни тумори (медикаментозно асоциирана остеонекроза) или при пациенти на лъчелечение по повод на онкологично заболяване.

Остеонекрозата е свързана с незарастване на екстракционната рана, локално зачервяване на лигавицата, гноене и болка в областта. Възникналата остеонекроза трябва да се лекува в отделение по Лицево-челюстна хирургия.

За профилактика на развитието на остеонекрозата при пациенти на които им предстои лъчелечение, устната кухина трябва да се подготви от 2 до 4 седмици преди лъчелечението. От хирургична гледна точка това се изразява в отстраняване на зъби и корени, които ще са в областта на облчъването и не подлежат на консервативно лечение.

При пациенти на терапия с т.н. бисфосфонати (медикаменти за лечение на остеопороза или костни тумори), на които им се налага екстракция на зъби, това трябва да стане след подготовка. Отстраняването е чрез  хирургичен метод, който позволява плътно зашиване на екстракционната рана, за да не се допусне навлизане на инфекция и развитието на некроза на костта.